Валентин Танев

Веред многобройните изследвания върху творчеството на Чехов не всяко може да намери своето точно място в зависимост от метода на своя автор. Марксистко-ленинската естетика не е ограничавала плановете на разглеждане и те са различни: гносеоло гически, социологически, психологически, а и нерядко комбинирани, като резултати на различни авторови школи, вкусове и маниери. Още с първите години след революцията около и в групата ОПОЯЗ при изследванията върху Чехов започна да се определя един нов теоретичен и критически стил в лицето на изтъкнатите съветски литературоведи В. Жирмунски, В. Шкловски, Б. Айхенбаум, Б. Томашевски, Ю. Тинянов, О. Брик, Б. Арватов и др. Тяхното дело, освободено от някои формалистични страни, днес се разглежда в един съвре менен исторически аспект или по-скоро като начален етап на днешното структу рално направление в СССР, което стана необ ходима и неизбежна част от литературовед ското изследване. Във въведението към Поэтика Чехова" А. П. Чудаков определя метода на своето изследване върху цялото творчество на Чехов така: „Виждането на Литературното произведение като някаква система или структура стана в съвременното литературоведение общопризнато. (...) Необходимо е да се отделят основните еле менти на описваната система и да се установи характерът на отношенията между тях" (стр. 3). Авторът отделя преди всичко специфичните закономерности на литерату рата, които са различни от философските, социологическите или историческите зако номерности и това определя метода му на изследване. Въпреки че книгата има предимно тео ретичен характер, някои страни от структурния метод, с който Чудаков подхожда към Чехов, са разработвани теоретически от В. В. Виноградов, М. Ю. Лотман, М. Бахтин, В. Я. Проп, Д. С. Лихачов и други съ ветски автори. От особен интерес за нас са както чисто теоретическите открития и уточ нения, така и новата интерпретация на този метод върху Чехов в различните равнища на творчеството му, където цялата художе ствена система на писателя се определя като построена върху единния принцип на изо Морфизма и до каква степен този принцип се осъществява на различните равнища, В какво конкретно се състои вътрешното единство на художествения свят, създаден от писателя". Чудаков прави полемична уговорка относно системите на разчленение на художествената структура у Н. Хартман, Р. Ингарден, Л. Долежел, К. Хаузенблас, с която се разграничава от някои идеали сгически концепции. Като изхожда от дву аспектността на художествената система, авторът определя следните четири равнища в нея: повествователно, предметно, сюжетнофабулно и идейно. „В разчленението на ху дожествената система на равнища ние изхождаме от разбирането и като съотношение на материала (факти, събития, избрани от писателя сред безчисленото множество яв ления на емпирическата действителност) и формите на неговата организация. (...) В основата на първото разчленение се взима материалът. Тогава се обособяват предмет ното, сюжетно-фабулното и идейното рав нище. (...) Разчленението, идващо от мате риала, спазва формата. Разчленението, идващо от формата, трябва да съблюдава ма териала. Такова второ разчленение е обо собяването на повествователното равнище (...), в което се включват словесната и предметно-пространствената организация на текста" (стр. 4-5). Остава да се определи подходът: „При описанието на художествената система може да се върви по два пътя: 1) от низшето". предметно равнище, като се издигаме към нивото на идеите; 2) напротив, от нивото на идеите, като се спускаме към сюжета, към предметния свят" (стр. 5). С други думи, подходът може да бъде или аналитичен, или синтетичен. Чудаков избира първия, отдолу нагоре, като избягва началната аксиоматичност на втория. Ако съществува ня каква априорност при определянето и после дствената репрезентация на равнищата, тя има повече теоретичен характер и отдавна е издържала проверката на диалектикоматериалистичния метод. Интересно е да се проследи как авторът разглежда всяко ниво поотделно, тъй като това се налага от композицията на книгата му. Първата от двете части „Структурата на повествованието" е построена в диахронен план. От важно значение за метода е опре делянето на структурата на повествование, като под нея се разбира: 1) да се опишат взаимоотношението на думите на повествователя и на персонажите, включени в повест вованието, защото се касае до установяване „речевата структура на даденото произведе ние", до словесната организация, до позицията на повествователя, изразена във формите на речта, и 2) да се види пространствената организация, или „разположението на художе ствените предмети в изобразеното пространство относно лицето, водещо разказа (разказвача или повествователя)". Докато при първия етап на анализиране структу рата на повествованието се разкрива речевата структура“ или позиция на автора, то при втория етап се търси точното опреде ляне на зрителното му разположение или 195 гледна точка. Чудаков изследва буквално целия Чехов, включително и епистолярното му наследство.