Феликс Кузнецов

Защо неокончателни? Защото окончателните изводи от подобен род диску- сии - за същността и своеобразието на най-новата ни проза, която е в процес на развитие и борба - може да направи само животът. Но като начало бих искал да обърна вниманието на читателите и участни ците в дискусията върху една забавна подробност. В бр. 1 на „Литературное обозрение" за 1980 г. още в самото начало на дискусията, започнала със статиите „Епос, мит, притча" на А. Бочаров, „Напре жение на търсенето" на В. Камянов и „Цветът на времето“ на В. Росляков, в статията на Росляков четем: .....Критика, критика, критика! Един и същ мотив, който, струва ни се, никога не е слизал от сцената. В личната библиотека на Пушкин до ден дне шен „Московский телеграф" е с неразрязани страници с изключение на онези, където са отпечатани статиите на Белински. В цялото това списание Пушкин е четял единствено критиката на Белински, останалите страници дори не е разрязвал." Това е удивително тънко наблюдение, което поставя нечувано високо нашата родна критика! След В. Росляков в дискусията се включиха над 40 души - доктори и кандидати на филологическите науки, литературоведи, критици, прозаици - и нито един от тях не намери свободно време да възрази на В. Росляков. Та списанието „Московский телеграф" е било спряно от царя за отрицателен отзив за пиесата на Н. Куколник „Ръката на всевишния отечеството ни спаси" през април 1834 г., а първата статия на младия критик Висарион Белински, озаглавена „Литературни мечтания", е отпечатана във в. „Молва“, приложение към сп. „Телескоп" за септември - декември 1834 г. И щом като в сп. „Московский телеграф" не би могъл да бъде отпечатан нито един ред от Белински, то Пушкин естествено съв сем не би могъл да разреже страниците на това списание със статията на великия руски критик. Ясно е, че провеждайки дискусии, ние понякога лошо, невнимателно се че тем един друг. А главно, нашите размисли за съвременния литературен процес често са затворени в днешното, невинаги се осланяме на миналото и бъдещото време. Историческият подход към проблема, включен в темата на дискусията от списанието, неизбежно внася съществена поправка в самата постановка на въп роса: какво в същност е литературата на 70-те години? Къде, строго погледнато, са нейните граници във времето? Граници, определени не хронологично, а исторически?