Луиджи Делла Гата

Днес едва ли някой би се заел сериозно да твърди, че символизмът като литературно течение се породи и разви в европейските литератури без предшественици, в празно пространство. Един съвсем бегъл поглед назад във времето би ни открил предшествениците и философско-естетическите източници на онова литературно течение, което изживя своя разцвет в края на миналото и началото на настоящото столетие. PHTO GDGIHO HS THT Научната концепция на Ренан, продължена от Конт в позитивизма, е доминирала във френската мисъл през третата четвърт на XIX в. Когато след събитията от 1848 г. реторичният обществен романтизъм почва да звучи фалшиво, той предоставя на творческата интелигенция пример за формална издържаност, която е присъща на научния метод. ESH SE SERLOGEOR Поетите на Парнас Флобер и Бодлер - първите знаменосци на естетизма във френската литература — по един или друг начин изпитват неговото вли яние. Благодарение на позитивистичния климат последните се освобождават решително от надутата реторика. С тях се оформя един нов вкус, който е антипод на сантименталните излияния в романтичната поезия. Но те едновременно са и синове на романтичния век, неразделно свързани с рационализма и ирационализма. ОНВЕЖБО В 1836 г. Юго поета". Това поеOHT пише стихотворението „Ролята на е една тична реализация на авторовата теза, според която поетът, без да излиза на поетическата арена, трябва да стане водач на народите, вдъхновен от вечната истина да предизвестява бъдещето, и да не може да се отдаде на чистата поезия, защото неговото призвание според Юго е да служи на хората. Твърдение, което не намира обществен резонанс, още повече след събитията от 1848 г., когато мечтите за освобождение на народите са потъпкани в цяла Европа. Във Франция капиталистическата буржоазия закрепва властта си с военната диктатура на Наполеон III. Жрецът на свободата Виктор Юго е принуден да отиде в изгнание в чужбина, отдето продължава да стреля срещу узурпатора на републиканската власт. Но вече мнозина съзнават, че не вдъхно веният призив на поета предопределя събитията. Те са предопределени от грубата сила на тези, които притежават властта от едрата буржоазия. Обще ствено ангажираният романтизъм, преобладаващ във френската литература след Юлското въстание от 1830 г. и поражението на реставрацията с падането на Карл Х, няма вече предишната сила. 1848 г. бележи разочароващия завършек на илюзиите, подхранени от събитията от 1830 г.

В книжка осма на списание „Литературна мисъл" от 1976 г. е поместена статията на Симеон Хаджикосев „Проблеми на българската символистика и на символистичната естетика". Бих искал да взема отношение към нея, доколкото Хаджикосев разглежда и моите преценки за символизма въобще и за българския Символизъм в частност. Българският автор се е запознал само с една моя статия, озаглавена „Европейският символизъм“ („Литературна мисъл“, кн. 1, 1975) и с автореферата към дисертацията ми на тема „Българският символизъм с оглед развитието на европейския символизъм", защи тена успешно през 1976 г. Ако той беше прочел цялата дисертация, екземпляр от която има в Народната библиотека „Кирил и Ме- тодий", очевидно щеше да бъде по-прецизен в оценките си за моите схващания по въпроса. Хаджикосев пише, че „картината на френската поезия по времето, когато възниква символизмът", при мене е твърде механична и неточна" (стр. 38 от поменатата статия). Ако той имаше по-цялостна представа за целия ми труд, щеше да види, че аз съм отделил достатъчно място за нейните особености. А статията ми „Европейският символизъм“ пред ставя само фрагмент от първата глава на моята дисертация и поради това не е още повод за преценки, които засягат възгледите ми като цяло. В дисертацията ми Хаджикосев можеше да намери цитирано и коментирано стихотворението на Льоконт дьо Лил „Ниобе" в неговата първа и втора редакция. Чрез него аз подчертавам трансформацията на поетовото разбиране за ролята на изкуството в обществото. Втората редакция на стихотворението показва вече, че дьо Лил прене- брегва ангажирания характер на изкуството. В стремежа си да създам реална картина на френската литература по времето, когато възниква символизмът, в моята дисертация аз представям поетиката и естетиката на парнасизма, илюстрирани от самия Льоконт дьо Лил. Същевременно подчертавам и тех ните връзки с немския идеализъм и романтизъм, както и елементите на новаторство, обусловени от Просвещението. Многократно се спирам на вниманието, което парнасизмът проявява спрямо формалните ценности на поезията; изтъквам неговия естетизиращ дух. Чрез Флобер. чието творчество е синтез на естетизъм и позитивизъм, се стига до Бодлер, доразвил преобладаващата естетическа тен денция до мистицизъм. И този мистицизъм е своеобразен, защото съчетава силния позитивистичен компонент с един антинаучен дух. На Бодлер, който заедно с Маларме и Рембо е първенец на модерната поезия, посвещавам 18 страници от дисертацията. В тях излагам подробно Бодлеровата естетическа мисъл, нейните предшественици и вдъх новители в лицето на просветителите и ро мантиците; правя и коментар на няколко негови по-характерни стихотворения. Тръгвайки от Бодлер, аз разглеждам Маларме и Рембо, които осъществяват на практика теоретич ните концепции на барда на модерната поезия. Хаджикосев ме упреква за „неверен пре вод на Gleichnis“. Аз не знам немски и доколкото съм цитирал Гьоте, съм се осланял на прочутия руски символист Вячеслав Иванов, написал за италианската енциклопедия ста тията за символизма. Той превежда на ита лиански немското „Gleichnis" като „Simbolo (на български - символ). Смятам, че този превод отговаря напълно на духа на стихотворението на Бодлер „Съотношение“, ко ето се посочва от символистите за първообразец на символистичната поезия. Тъкмо за сходство, подобие, притча" (С. Х.) става дума. Самият Хаджикосев сякаш не усеща колко си противоречи, когато пише: „И бла годарение на символите художникът долавя сходство между „съответствуващите“ вещи, което е плод на организираните операции на човешкия ум, породени по пътя на интуицията. Т