Димитър Добрев

моята библиотека (подпечатвах книгите си с гумен печат екслибрис, на който се че теше детински наивният надпис „Ситна росица") се трупаха различни литературни издания всевъзможен произход. Тъй като бях работил три години като експедитор на „Ученическа мисъл", имах особен интерес към периодичните издания, за които се абонирвах. Постепенно. освен чрез отделни книги и чрез периодичния печат навлизах в ненадминатия епичен свят на Йордан Йовков, в сложната динамичност на Николай Райнов, опознавах поезията на Смирненски, Гео Милев, Николай Лилиев, Ел. Багряна, Т. Траянов, Л. Стоянов и други. Сред тези имена Георги Райчев беше оставил у мен дълбоко и незаличимо впечатление с психологическите си разкази. Съжалявам, че днес вече не притежавам първите годишнини на списание „Златорог“, където за пръв път прочетох негови творби. Имам голямо желание да хвърля поне един поглед върху бележките, които под непосредственото въздействие на прочетеното бях нанесъл тогава на белите полета. Да се пресъздаде онова, което човек е почувствувал при първото си докосване до една творба, е невъзможно. Но, струва ми се, че щом съм почувствувал нужда да направя тези бележки, това доказва колко съществено ми се е струвало общуването с произведенията на Георги Райчев. По-късно, когато организирах издаването на „Светлоструй" и се обръщах с писмена молба за сътрудничество към много наши утвърдени писатели, с подобна молба се обърнах и към Георги Райчев. Пишейки тези молби, винаги изпитвах известно стеснение, но когато писах на Райчев, подобно чувство не изпитвах. За голяма моя радост, когато „Светлоструй" навлезе в своята пета годишнина с програмна статия на проф. Асен Златаров под заглавие „Да не униваме, имах вече ръкописа на разказа „Старци“ от Георги Райчев. Ето неговото писмо от 18 септември 1932 г., с което изпрати ръкописа: