Любен Блажиев

Проблемът за условността в реалистическото изкуство продължава да бъде един от най-интересните и все още дискусионни въ проси в марксистката естетика, въпреки че безусловното и отрицание вече може да се счита за анахронизъм. Днес и най-скептично настроените са принудени да я признаят като естетическа реалност в социалистическото изкуство, доказала категорично своята плодотворност. И ако все още около нея се водят научни полемики, то въпросът вече не се свежда до това, възможна ли е условност в 155 реалистичното изкуство и има ли право на съществуване. Дискусията в Съветския съюз през 50-те и 60-те години накара всички да се вгледат по-внимателно в реалистическото художествено наследство и да открият не един пример на успешно, с висок идейноестетически ефект използуване на условността като прийом за изграждане на художе ствения образ. В съветското литературознание получи всеобщо признание понятието „Форми на художествено обобщение“, което фактически „узакони" различни способи на реалистическа типизация. И днес споровете се отнасят поскоро до уточняване номенклатурата" на тези форми, след които условността съще ствува неизменно наред с жизнеподобието. Друг аспект на споровете е имат ли различните форми на обобщение в реалистичното изкуство, в това число и в социалистическия реализъм, някакво предимство една пред друга или трайните художествени достиже ния възникват преди всичко на основата на жизнеподобните форми. Струва ми се, че в тази полемика, която още бушува на страниците на съветските списания, най-правилна е позицията на онези учени, видно място сред които заема големият познавач на бъл гарската литература Д. Ф. Марков. Той ратува за равноправие на различните форми на обобщение и счита еднакво неубедителни както апологетите на жизнеподобието, които неизбежно подценяват значението на условността, така и онези, които твърдят, че именно тя определя постиженията на съвременното изкуство и неговата перспектива в бъ деще. Тази гледна точка е най-ползотворна не защото компромисно примирява двете противоположности в златна среда", а защото изхожда от диалектическото движе ние и развитие на реализма като метод, от самия литературен процес. Неслучайно тези учени са заети с обяснението на стиловото многообразие в литературата на социалистическия реализъм, стремят се към създаване научно обоснована типология на стиловите явления и процеси. Всеки случай началото на тези научни търсения може да открием в ожи вените дискусии около условността, които утвърдиха убеждението, че социалистиче ският реализъм е изкуство на многобройните възможности. В резултат на тези спорове се породиха опитите за задълбочено изясняване същ ността и развитието на различните форми на обобщение на основата на конкретен мате риал и като се спазват всички закономерно- сти и принципи на цялостния идейно-естетически анализ. Принос в това отношение е книгата на младия съветски учен Виктор Дмитриев „Реализъм и художествена услов ност". Две са задачите, които авторът си поставя за разрешение: да докаже съществуването на реалистическа условност в произведенията на големите руски реалисти от XIX в. и в социа 156 листическата литература не като епизодично явление, а като традиция, както и да изслед ва нейната природа и специфични възмож ности за реалистическа художествена типизация. Впрочем тук трябва да прибавим още и задачата да се покаже различният художе ствен ефект от използуването на условността в реалистическото изкуство и в модернизма. Тези цели определят както структурата на книгата, така и самия подход в разглеж дането на отделните проблеми. Още в нача лото Дмитриев, убеден в безплодността на общите разсъждения, декларира своята позиция, която превръща в ръководен принцип до края на своето изследване. „Художествена условност като такава - пише той - не съ ществува вън от цялото... Анализирайки условността обособено, само като прийом, малко нещо ще постигнем." Действително не може да се говори за условност изобщо, а конкретно-исторически, изследвайки ней ната функционалност, художествена целесьобразност и закономерност във всеки конкретен случай. Това положение има принципно значение особено в сравнение с изку ството на модернизма.