Jan Koŝka, Slovensko - bulharske literarne vztany (1826-1918)

Новата книга на словашкия литературовед българист Ян Кошка „Словашко-български литературни връзки (1826-1918)" е своеобразно продължение на предходната, издадена през 1978 г. книга „Словашки литературни погледи към българския юг (1876-1878)", посветена на така наречените български образи" в словашката литература, възникнали като отзвук на националноосвободителното движение на българския народ по време на Априлското въстание и Рускотурската освободителна война. Новото в „Словашко-български литературни връзки" обаче не е само в разширените исторически граници на темата и привличането на нови факти и мате риали, а преди всичко в тяхната систематизация и периодизация от гледна точка на словашкото културно и литературно развитие. Границите на изследвания период се опре делят от издаването на известния труд на П. Й. Шафарик „История на славянския език и литература по всички наречия" (1826) до възникването на самостоятелната чехословашка държава през 1918 год., т.е. с решаването на пробле ма за словашката независимост. В рамките на този исторически период Ян Кошка проследява отношението към България, българския исторически и културен живот в 3 етапа: 1. 1826- 1840, етап, свързан с развитието на научната славистика и славянската идея, с откриването на българите като етнически славяни и народ с богато културно минало и традиции (делото на Кирил и Методий). 2. Вторият етап (1840-1880) отразява развитието на словашката възрожденска идеология, която търси подкрепа и стимул в историческата съдба и националните борби на малките, поробени славянски народи. В този етап именно възникват произведения с българска тематика, разширява се информацията за българския исторически живот, усилено се правят паралели между Словакия и България в различен аспект, в които кристализират насоките на словашките стремежи за независимост, исто рически се конкретизира идеята за славянска взаимност и солидарност. Като акт на славянска солидарност се възприема Освободителната руско-турска война. 3. Годините 1890-1918 са заключителен етап от гледна точка на аналогиите в българския културен живот, които мо гат да подхранят словашкото национално дви жение. Исторически се изживява славянската идея и тя не може да бъде обединяващо звено в словашко-българските литературни връзки. Съ щевременно това епериод, в който се превеждат на словашки основни произведения на новобъл гарската литература (Л. Каравелов, Ив. Вазов, Ал. Константинов). Но в техния подбор и критически коментар словашката страна все още се ръководи от един по-стар етап на типологически сходства, защото задачите на словашкото възраждане не получават политическа реали зация и все още имат романтична славянофилска окраска. Постепенно промяната в идеоло гическата програма на словашкото национално движение рефлектира и в отношението към бъл гарския литературен живот. Програмно новата ориентация на словашката литература в изоб ражението на народния живот търси аналогичен пример в модерната българска литература в лицето на д-р Кръстев и Пенчо Славейков. Търси се определен модел за развитието на литературата, модел, който трябва да се противопостави на романтичната идеализация на народния жи вот и политическия консерватизъм на Ваянски и Мартинската школа.