Смирненски като фейлетонист

Фейлетоните заемат най-значително място сред прозата на поета. И по обем, и по значение. Ако в лириката на Смирненски срещу едно нехумористично стихотворение се падат четири хуморески и сатири, в прозата му броят на фейлетоните и злободневките спрямо тоя на разказите и импресиите е още по-голям. Това показва, че освен като поет, Смирненски системно, съзнателно и непрекъснато се е развивал и като фейлетонист. Тук той също следва една традиция, онаследена от Ботев. Като жанр фейлетонът е застъпен широко в българската литература. Активното гражданско съзнание на нашите писатели от миналото ги насочва към използуването на най-ефикасното сатирично оръжие за бързо и сигурно поразяване на противника, за мигновено изобличаване на порока. От журналистически жанр с остра публицистична насоченост фейлетонът постепенно се превръща в художествено произведение, в което сбито и ярко се щрихират запомнящи се образи и характери. Впрочем, елементите на художественост и публицистичност са свързани тъй тясно помежду си, - че може би ще бъде най-правилно да се говори за художествена публи цистика в българската литература. Строги бариери и прегради няма жанровете се преливат един в друг. Само в условен смисъл може да се говори за художествен и за публицистичен фейлетон - дотолкова, доколкото в отделното произведение преобладават едни или други елементи. Христо Ботев използува фейлетонната форма както за пряка публици стично-сатирична изява на своите мисли и идеи, така и за създаване на отрицателни човешки типове. По дирите му върви и Алеко Константинов, който има големи заслуги за развитието и усъвършенствуването на тоя жанр в нашата литература. В изострените политически сблъсъци след освобождението фейлетонът не слиза от страниците на вестниците. Няма да бъде пресилено да се каже, че едва ли има български писател от онова време, който да не е оставил името или псевдонима си под редовната рубрика с фейлетоните. След смъртта на Алеко между авторите-фейле тинов тонисти изпъква ярко едно име - Георги Кирков. Ботев, Алеко Констан и Георги Кирков са учители на Смирненски, техните традиции про дължава и от съвременните той в новата историческа обстановка. Разбира се, той се влияе Кюлявков, му пролетарски фейлетонисти (Д. И. Полянов, Крум тийните издания.