видението

Тази малка по обем книга съдържа значително богатство. Макар да не се изчерпват всички тайни" от творческата лаборатория на белетриста, то най-значителните са налице. Колкото и бели петна да са останали от биографията на писателя - найсъществените и моменти са засегнати. Освен това, без да е осъществена „творческа анкета" с автора, лично той отговаря на многобройни въпроси, свързани с художе ствената му еволюция На много места изя снява ролята на творческата измислица, на художествената комбинаторика, на настроението, което допълня подготвеността на творческото съзнание, и т. н. Тези каче ства на книгата определят и нейното значение. Също като Ат. Далчев, Ил. Волен, К. Калчев или мл. Исаев и Крум Григоров споделя опита си на писател и разкрива колко дълъг е пътят, който лично извървява като нове- лист. Той започва, както се казва, от нищото: в дом без нито една книга... Само като си помисли човек от каква „пословична беднота, от какво социално „дъно“ прекрачва писателят в живота, разбира съвсем ясно характера на неговите тежнения, безрезервно му вярва и разбира същността на реалистич ната му естетика. Откровеният „разговор", който авторът води с читателя, преминаващ на места в съкровена изповед, подкупва и поразява с безпощадната прямота, простота и непосредност. Мемоаристът никъде не изменя на па- метта си, за да се хареса. Напротив - раз- казва с вълнение, честно, без маниерност, превзетост или литературщина. Тази спон- танност на изложението оставя впечатлението, че книгата е написана на един дъх, както често се казва. Особено привлека- телни са епизодите, където се разказва за „срещата с книгите и с големия свят на художествената литература... Духовната биография на писателя орга- нично се свързва с преживяното и не остават съмнения за правдивостта на възкресената ния жизнена атмосфера, за откриването на образ- свят на Вазов, Елин Пелин, Горки, Шо- лохов и другите, които се превръщат в истин- ски негови наставници. Особено трогателни са на сцените, свързани с първото прочитане „Под игото“, със заклинанията и „гре ховете" ствувала на старата жена от народа, почув- вълнуващата истина в тази знажение менита към книга. Показателно е и нейното ува печатното слово. Допирът до Вазов и Елин Пелин изостря вниманието и обогатява съзнанието на впе 144 чатлителния юноша: „стана ми някак посветло" - споделя сега писателят. Класи ците го насочват към голямото в народопсихологията и към дързостта на мечтите: ...... аз взех да си мечтая напук на цялата на шенска сиромашня, напук на трудния и мизерен живот. Но тогава моите мечти тудно можеха да проникнат иззад планините, които обкръжаваха родното ми село. Затова пък оживяваха образите от приказките, които беше разказвала баба ми, оживяваха ге роите на Вазов и Елин Пелин, оживяваха и другарите ми от училището, от овчарлъка." Жизненият материал не се побира в рам ките на разказа, нито на повестта, нито на новелата. Затова начинът, по който се поднася, подсказва особеностите на някакъв жанров хибрид, който позволява да се разказва за преживяното и да се пра вят много отклонения, да се нарушава хронологията, без авторът да се чувствува задължен да следи целостта на характерите. Ценното в такова повествование е възкре сената лична правда на писателя-комунист, който спомня само нужното, за да утвърди едно творческо терзание, един опит", една образна система... Освен личната си съдба на творец авторът нахвърля съвсем бегло атмосферата между двете световни войни, когато народът научава за революцията на болшевиките“, за войните, които „разбу нили" хората, за да се отвърнат от светците и да погледнат на живота по „нов календар“. Тази обществена среда оставя „неизличими следи" в живота и творчеството на бъде щия белетрист. „Отлитането“ от родното гнездо, контак тите с хората по сватби, кръщенета и съ бори, учителствуването по села и махали, както и дружбата му с учители, чиновници и нечистоплътни „кожари" разширяват кръ гозора на писателя, като обогатяват предста вите му за света. Пребиваването му в столицата, връзките му с прогресивните пи сатели и издаването на първите му книги го отдалечават от „спомена", когато се е възторгвал от „свободното си съчинение" за премръзналата чучулига. Личният опит, „горчивините от оня див и суров живот" го правят по-свободен. Към опита се прибавя и новопрочетеното от световната литература. Тогава става и по-самокритичен. Това му вътрешно неудовлетворение го заставя да търси по-настойчив означимото, да долавя „видението", да отразява многообразието и Динамиката на живота.