Валтер

Историята на изкуството познава въз кресяването на неизвестни величия от гробницата на забравата: Бах, Хьолдерлин, Стендал... Но тя знае и изчезнали звезди, блестели някога на културния небосклон. Един от любимите автори на нашето детство е днес почти забравен, изоставен, неразбран. Ние мъчно можем да си представим нашата юношеска библиотека без „Айвенхо“, „Квентин Дъроърд“ и „Ламермурската годеница", но днешните юноши могат. Трудно е да се вярва, че днешният читател предпочита учебника по история пред романите на Валтер Скот, но това е факт. И съвсем е непостижимо за ума как кумирът на Белински, 2 любимецът на Пушкина и Чернишевски, на В. Юго и Карл Маркс е станал едва ли не персона нон грата" за съвременното литературо знание. Но и това е така. И, уви, в днешно време славата на В. Скот разнасят повече Пуритани" на Винченцо Белини и „Лучия ди Ламермур" на Гаетано Доницети, от колкото библиотеките и типографията. Ако ли пък случайно неговото име се упомене като класик на историческия роман, то това ще бъде дан на уважение, формула, назидателен съвет. И литературознанието си има щампи, постоянни положения. Та кой казва, че историческият роман е по-долен жанр", я Валтер Скот, нали той го издигна до равнището на най-голе мите произведения на епохата си. Кой не знае романите на В. Скот? Учете се от Скот! Повече Скот!