трагикомичното

Проблемът за естетическите категории езанимавал теоретиците на изкуството на всички времена - той е свързан с основни концепции на човешкото съществуване и на човешките отношения, свързан ес кардинални проблеми на битието и на най-силните преживявания на хората. В центъра на вниманието са били винаги специфичните проявления на прекрасното, трагичното и комичното, възлови звена в сложната и противоречива верига на човешките отношения. Тези основни категории са свързани с важните проблеми на етичното и социалното, на реалното и идеалното, на осъщественото и мечтаното. Те са изучавани както в жизнената практика, така и в произве денията на изкуството, където придобиват многолик и богат художествен израз в съответствие с творческото отношение на художниците, с тяхното лично виждане и чувствуване, в съответствие със светогледа и естетическите им позиции в сложната социална обстановка през различни обществени фор мации. Наред с тези основни категории вниманието са привличали и други, които са с допълнително значение: възвишеното като категория, близка на прекрасното, героичното и патетичното - също близки до прекрасното, грозното - като антипод на прекрасното, трагикомичното - като междинна категория, съчетаваща особености на трагичното и комичното. Набелязани са и други варианти и взаимодействия между съществуващите естетически категории, като точните граници и означения се определят само в абстракция или изобщо не се определят поради сложното взаимно преплитане на специфичните отсенки и нюанси при многообразието на жизнената и художествена практика. Като междинна категория се набелязва само трагикомичното, но очевидни са взаимодействията и между другите категории. Така например ясно е, че в преобладаващите си и най-типични форми трагикомичното е неразривно и коренно свързано с прекрасното. Възможни са взаимомействия и съотношения също така между прекрасното и комичното, при което се получават форми на комичното в границите на лекия хумор, с отношение на симпа тия и добродушна снизходителност, с утвърждаване и с още по-определено - въпреки частния комичен аспект - възвеличаване на положителното, светлото, прогресивното. При насоченото съсредоточено внимание към основните естетически категории често са се правели и се правят някои абсолютизации, при които не се отчита достатъчно кое и до каква степен е типично присъщо на една или друга категория и кое и до каква степен е плод на взаимодействие. В същност това е една много трудна задача, тъй като очевидно е, че точни граници еневъз можно да се очертаят. Но често се губи и приблизителното впечатление за мащабността.