tomus

Neohelikon" излиза два пъти годишно; комплектуваните само тематични томове са на много високо равнище. Списанието е основано с цел да подпомогне работата по големия проект „Сравнителна история на литературите на европейските езици", предприет под патронажа на МАСЛ. Издава се съвместно от Унгарската академия на науките и от „И. Беняминс" (Амстердам) и се ръководи от международна редколегия. Излезлите досега 19 тома се занимават както с историята на европейските литератури в сравнителен план, така и с отношенията на литератури, създавани извън европейския континент (Amerika Latina, IV/1-2). Настоящият том е посветен в основната си част на проведената през декември 1981 г. в Будапеща унгаро-американска конференция по въпроси на теорията на сравнителното литературознание. Онова, което веднага прави впечатление, е настъпателно-традиционният подход на американските компаративисти и по-свободното отношение спрямо съвре менните методи от страна на унгарските им колеги. Един вид обобщение на американските доклади са бележките на Henry Remak. Те дискутират две основни положе ния. Първото е съхраняването на хуманистичните ценности, утвърждавани досега от сравнителното литературознание пред лицето на дехуманистичния пристъп на деконструк тивистите против художествените произведе ния. Литературата за деконструктивистите е, казва Remak, езиково упражнение, зад което не стои каквато и да е действителност или човешка индивидуалност. Сравнителното литературознание се основава на сравнимостта на литературните явления, т. е. на тяхната непрекъснатост и свързаност. Ето защо не може да се работи с превърнатото от неотекстуалистите (макар да се отнасят до различни, и то не само литературоведски школи във Франция и в САЩ, двете названия - деконструктивисти и неотекстуалисти са за автора почти синонимни в определен смисъл като пример за антихуманистичен подход към литературата) във фетиш понятие за прекъснатост, с което самата идея за история на литературата е обезсмислена. Тя започва да изглежда абсурдна, тъй като непрекъснатостта като форма на историята е обявена за мъртва. Второ, критерият за утвърждаването на хуманистичните ценности трябва да бъде работата с литературното произведение. Съвършено необходимо е да се откажем от обсесийното натрупване на теории една срещу друга - теорията трябва да се изпробва спрямо текста. И освен това на всяка цена, смята авторът, теорията на сравнителното литературознание трябва да се изучава наред с изучаването на литературите. В края на своите бележки Remak обсъжда възможността да се прилагат в сравнителното литературознание, 162 което няма собствена теория, водещи методи, като се взема продуктивното от тях. Въвеждащата статия на А. Балакян „Срав нително литературознание и естетическа ценност" е посветена на парливия проблем за отношението между новите методологии ст 60-те години насам и художествената литература. Новите методологии, смята авторката, (структурализъм, семиотика, тематична кри тика, деконструктивизъм, неотекстуализъм) са прогонили естетическото отношение към литературата, те са престанали да гледат на литературата като на художествено явление, Подобен нехудожествен поглед към литературата е причина за внасянето в литературния анализ на сложна терминология, заста от други области и несъотносими с него. Методологиите на науките, превземащи те риторията на литературознанието, не отчитат като по правило естетическия фактор, а именно той е същностният за художествената творба, поради което не им се удава да се справят със своеобразната и сложност. Критиката на Балакян е насочена преди всичко към различните сфери на френското литературознание. Нейните възражения мо гат да бъдат сумирани по следния начин. Обезхудожествяване на творбата - анали зът се насочва към структурата и начините на нейното функциониране. Резултатът е от криване на различни значения извън областта на художественото - дълбинно психични, социални, идеологични, чисто лингвистични. Естетическите характеристики като формата, стилът, красотата се мислят за изкуствено наложен и върху творбата, затова отстраня ването им е условието да се разбере първич ната структура и значение на произведението. В последно време стильт и формата сасе превърнали в неотделима част от значението, а оценката в литературознанието е заменена с научната хипотеза, в която няма нищо литературно.