Страшният

Ако е вярно, че всеки поет има своя съдба, Блага Димитрова е осъдена да върви неразбрана по своя път. Критиците се дразнят от характера, който си позволява да демонстрира. При това - жена. В този свят предимно мъжки“, както се изразява самата тя. Върви дръзновено с мъжествено самочувствие, като запазва всичкия чар на женската нежност и финес. Аристократка някаква, слязла от сцената на Ибсенова пиеса. Гордо понасяща ударите - почтителни и непочтителни, без да им отвръща. След като някои изтърбушиха поезията й, за да докажат нещастните си тези, но без да добият съществен резултат, не се спряха пред скандалния опит да разнищят скарльозно подробности от личната й биография. Други пък пишат ласкаво за Блага Димитрова, но я разглеждат предимно като потомка на Багряна, припяваща нейните песни. Забелязват, че напе чата една своя книга с шрифта на „Вечната и святата“. Не могат да забравят един цикъл отпреди петнадесет години - Песни" из „Песни за Родопите" (1954), от който поетесата се еотдалечила на космически разстояния. А там, където тя се е отделила от Багряна, виждат всичко друго, само не и достойнства.