Станчов

През пролетта на 1893 г. дванадесетгодишното момче от с. Черна, Тулчанско, Панаит Костеску отива при учителя си и изисква да му се издаде свидетелство за завършено начално образование на името Панайот Станчев. Това е бъдещият Румънски поет Панаит Черна, взел за псевдоним името на родното си село едва когато му обръщат внимание, че не било удобно да печата стихове с фамилното си име, което той запазва при всички други случаи. Защо е държал на това име и защо е избрал този псевдоним, можем да разберем от кратките бележки за бурния живот на бъща му и за духа на родното му село. Син на шумненеца Станчо Димитров Кандиларя, роден през 1853 г., Па найот Станчев -баща, завършва класното училище в родния си град, където пре подавали Добри Войников и Илия Блъсков. През 1871 г. той е писар на новоучре дената българска община в гр. Чернавода. С какво се е занимавал в този град, не се знае. Може би е бил библиотекар на новоучреденото читалище. През 1872 г. е и настоятел на сп. „Слава", а през 1873 е член на ръководството на общината в гр. Чернавода. През 1874-1876 г. е черковен певец в гр. Хаджиоглу-Пазарзжик (Толбухин). Според спомени на стари добришки (толбухински) граждани бил тръгнал с поп Харитон за Мусина и взел участие в боевете в Дряновския манастир, откъдето по чудо се бил спасил. Обаче в никакъв списък на дряновските четници го няма. Имал е все пак някаква връзка с въстанието през 1876 г., понеже бил аре стуван в гр. Мачин и пуснат под застъпничеството на свои съграждани. Тогава се заселва в съседното с. Черна, където бива условен учител и черковен певец. Това добруджанско крайдунавско село започва новия си живот от началото на ХІХ в. под влиянието на последователните вълни от български преселения. Има свое, българско училище, отначало килийно, а от 1832 г. взаимоучително. През 1861-1862 г. там е учител революционерът-книжовник Ив. Кършовски. Оттогава черненци празнуват деня на Кирил и Методий, та даже са преименува ли на тяхно име черквата си. Празникът на славянската писменост там е станал празник и на всички околни села. Черненци са ревностни читатели на български възрожденски книги, вестници и списания, биват спомоществователи и дарители на повече от 100 бройки от десетина възрожденски книги, пък и на списания. В четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, както и в опълченските дружини е имало много черненци.