Рачо Стоянов

През 1976 г. изд. „Български писател" публикува събрани съчинения на да И Рачо Стоянов в два тома. В първия от тях влизат комедията „Политикани", дра мата „Майстори“ и камерната пиеса „Пред заключената врата". Трудно е повярваме, че тези произведения принадлежат на един автор. Защото те са мно го различни от гледище на стила и като художествен подход към живота. Почти несъвместимите впечатления от тях не ни позволяват да говорим за строго единство на художествения почерк. Тяхното съпоставяне разкрива тематичното жанровото разнообразие на писателските търсения. Но по-изостреното вглеждане в тези творби ще улови някои безусловни предпочитания на драматурга. Явно е, че този автор няма слабост към външната динамика, че той тръгва от ярката изходна ситуация и търси нейното отражение в отношенията на героите, без да я детайлира, без да преувеличава значението на сюжета. Той разчита преди всичко на ефекта от словесната характеристика на действуващите лица. Неслу чайно доста от хората в неговите пиеси са красноречиви, а понякога даже и твър де словоохотливи. Рачо Стоянов очертава човешкото присъствие във фактите най-вече чрез словесните аргументи. Тази особеност лесно би могла да го доведе до умозрителното, дидактичното, декларативното звучене на конфликта. Но, общо взето, той преодолява или най-малко смекчава тази опасност, защото се стреми към високото емоционално напрежение на действието. Неговите ге рои са изпълнени от силни преживявания дори когато изглеждат сдържани и не се оказват особено инициативни, въпреки че положението им е твърде кри тично. Обикновено те са обхванати от една водеща страст, която поддържа температурата на изображението и то се оказва притегателно даже когато се задържа на едно място и не разкрива нови моменти от същността им, от поведението им. Найден („Майстори") е обхванат от завистта, Живко („Майстори") от жаж дата за разплата, Ханджиев („Политикани") от властолюбието, Вяра („Пред заключената врата") от ревността, но всички тези състояния преминават през различни степени, които разнообразяват атмосферата и характеризират разви тието на конфликта. И От художествена гледна точка трите пиеси на Рачо Стоянов са съвсем не равностойни. „Майстори“ е несравнимо по-зряла творба от „Политикани" „Пред заключената врата“. Тя е пример за драматургично майсторство в редица отношения. Другите две произведения са далеч под нейното равнище, макар че имат своите плюсове, че те са любопитна основа за създаване на театрални спектакли. Но и трите творби представят Рачо Стоянов като рядко емоциона лен автор, който поставя не само реални, а и значими, трайни, привлекателни проблеми.