Планета

Темпераментен критик с остър рефлекс, стигащ понякога до прибързаност и непре цизност, Чавдар Добрев не е чужд и на за дълбоченото монографично изследване на отделни проблеми, стилови насоки и пр. - достатъчно е да споменем книгата му „Лирична драма" например. Ала никога досега инте ресите му към класиката не са намирали такъв цялостен израз като неговия последен сборник статии и студии „Планета на свободата“, където критикът, потопен досега изцяло в кипежа на съвременността, навлиза в амплоато на литературен историк. Подобно разделение, разбира се, е крайно условно - както в работите на всеки критик незримо присъствува неговото познаване и виждане на литературното наследство, така и в изследванията на класиката се чувствуват - у Чавдар Добрев това е особено забележимо инспирациите на настоящето. „Планета на свободата" - ефектното и необичайно заглавие загатва, а вглеждането в съдържанието (където са намерили място портрети и студии за Хр. Ботев, П. К. Яворов, Хр. Смирненски, Гео Милев, Никола Вапцаров...) потвърждава желанието на автора да очертае основната, борческо-революционна линия в развитието на новата бъл гарска поезия. Става дума естествено за най-общия замисъл, а инак картината е попъстра: тук са намерили място и портрети на творци с по-скромен принос (Васил Карагьозов, и студии за поети, които принадлежат към прогресивно-демократичната насока в нашата лирика, без да са представители на революционния патос (Атанас Далчев). Но - както ще видим понататък - това е не само оправдано, а и необходимо с оглед на втория обединителен център на книгата. Както и присъствието на две други студии, които очевидно са плод на интересите на театроведа Чавдар Добрев - Сценическият образ на поемата „Септември“ и „Поетически идеи в драматургията"... Ала да не избързваме. „Планета на свободата“ се открива с есето „Борческият дух на нашата поезия“, което безспорно има програмен характер не само за книгата: то разкрива виждането на Чавдар Добрев за магистралната линия в развитието на българската лирика, за нейната идейно-художествена доминанта. Разбира се, това схващане (изразено достатъчно ясно още в заглавието) не е откритие на Чавдар Добрев, пък и не би могло да бъде -наивно е да очакваме, че всеки ден ще се откриват фундаментални истини; но интерпретацията му е обогатена с ред Оригинални моменти, дошли по линия на свързването на историческата съдба на българския народ с някои същностни черти от народопсихологията ни, в които авторът вижда факторите, определящи основната характеристика на нашата поезия. Макар и бегло, конспективно поднесени, тук находките на Чавдар Добрев са твърде значими и очакват бъдещата си по-детайлна разра ботка.