нравствения

Името на Брехт много често свързват с демитологизацията в изкуството. Не са малко примерите в творчеството му, където той сваля ореолите на личности, заживели много столетия в човешкото съзнание с осанката на духовни титани и трагически фигури. Нека не избързваме да сочим неговите Галилей или Кориолан, които също могат да ни отправят към този интересен проблем. Тук е важна моралната страна на човешките постъпки, оценката им с оглед на представите за Добро или Зло, но винаги свързана с конкретната истина на историческите условия на времето. Брехт анализира в тази посока, демитологизира с непоклатима логика. Тази нова истина за „хората от митовете се оказа много по-правдива за времето и средата, към които те принадлежат. Легендата разказва, че известният в древногръцкия свят философ Емпедокъл от Агригент се е хвърлил в кратера на Етна, за да докаже безсмъртието си. „За вас, аз съм безсмъртен бог, а не вече смъртен човек" - обърнал се той към съгражданите си. Този гениален мъж, който за първи път посочил „принципа на движението... не като едно, а като различното и противоположното" (Хегел), който проповядвал равенството като етичен принцип, а е ходил със скъпи дрехи и пурпурна мантия, толкова много е вярвал в своето божествено безсмъртие, че е предвидил дори ролята на Етна. Вулканът е „изхвърлил обратно“ обувката на философа като доказателство за превъзнасянето му сред боговете. Но Брехт разсъждава над легендата („Обувката на Емпедокъл“) от позициите на материалист. Той се интересува от мотивите - психологически, но и обществено обусловени - на човешките постъпки, валидни и за историческото време, и за нашите дни. В случая по-малко го занимава психологическият момент у древния философ - смъртно и безсмъртие след нея, свързано с усилията за осигуряването на непреходна духовна стойност в съзнанието на другите. Без значение е и дали Емпедокъл, превъзхождащ всички по ум, интелект, с прозре нията си за действителността има право да се погрижи за безсмъртието си. По-важно е да се изясни възможността за реализирането на подобно събитие в зависимост от нивото и състоянието на съзнанието у другите хора. Според Брехт, ако Емпедокъл не си даваше точна сметка за наличната глупост у хората да вярват в невероятното, за това, как ние бързаме да направим неясното още по-неясно, как предпочитаме да повярваме в една нелепост само и само да не потърсим истинските причини...", философът не би свалил и оставил обувката си близо до кратера на Етна, където естествено може да бъде за белязана.