Резюме
От трите най-големи епични творби на Й. Йовков „Жътварят", „Чифликът край границата“ и „Приключенията на Гороломов“, послед ната се оказа почти напълно извън интересите на литературната критика литературната история. Двете кратки статии на М. Арнаудов,2 сту дията на Г. Цанев в първата годишнина на „Изкуство и критика", опитът за идейна оценка на творбата, съдържащ се в книгата на Ив. Мешеков, както и интересната рецензия на П. Динеков - това е всъщ ност почти всичко, написано досега за този роман. Всред другите статии и историко-литературни трудове, освен отделни бележки, не намираме нито една работа, която да представлява опит за изясняване на идейнохудожествения смисъл на творбата. С какво да се обясни такова безразличие на критиците и литературните историци? Две причини оказват влияние: първо - романът е излизал на фрагменти в продължение на седем години, и второ - той е останал недовършена творба. Главите I-IV са публикувани в книжки II-V на сп. „Българска мисъл" от 1931 г., а главите V-X в книжки II-VII на същото списание от 1937 година. В останалите след смъртта на писателя ръкописи бе намерена почти нечетлива и недоразработена в стилистично отношение скица на единадесата глава, която бе разчетена с голям труд от др. Д. Йовкова и напечатана в споменатото вече списание „Изкуство и критика“.
„Приключенията на Гороломов” като сатиричен роман
-
ИздателПечатница на Държавното военно издателство при МНООбхват на страниците:43-60Брой страници18ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
Ключови думиРезюмеОт трите най-големи епични творби на Й. Йовков „Жътварят", „Чифликът край границата“ и „Приключенията на Гороломов“, послед ната се оказа почти напълно извън интересите на литературната критика литературната история. Двете кратки статии на М. Арнаудов,2 сту дията на Г. Цанев в първата годишнина на „Изкуство и критика", опитът за идейна оценка на творбата, съдържащ се в книгата на Ив. Мешеков, както и интересната рецензия на П. Динеков - това е всъщ ност почти всичко, написано досега за този роман. Всред другите статии и историко-литературни трудове, освен отделни бележки, не намираме нито една работа, която да представлява опит за изясняване на идейнохудожествения смисъл на творбата. С какво да се обясни такова безразличие на критиците и литературните историци? Две причини оказват влияние: първо - романът е излизал на фрагменти в продължение на седем години, и второ - той е останал недовършена творба. Главите I-IV са публикувани в книжки II-V на сп. „Българска мисъл" от 1931 г., а главите V-X в книжки II-VII на същото списание от 1937 година. В останалите след смъртта на писателя ръкописи бе намерена почти нечетлива и недоразработена в стилистично отношение скица на единадесата глава, която бе разчетена с голям труд от др. Д. Йовкова и напечатана в споменатото вече списание „Изкуство и критика“.