Психологическата стилистика на Лео Шпитцер

Лео Шпитцер (1887-1960) е роден във Виена, която, казва той, по вре мето на неговата младост била изпълнена с възхищение от френския начин на живот. Самият той също бил заобиколен от френска атмосфера и на тази възраст си създал една макар твърде обобщена представа за френската лите- ратура, която му изглеждала като съчетание, наподобяващо австрийското - от сетивност и духовност, от жизненост и дисциплина, от сантименталност критически разум. В немалка степен това предопределило бъдещите му занимания. Вече почти шестдесетгодишен, Шпитцер си спомня как, когато заве сата се вдигала, за да започне представлението на някоя френска трупа и лакеят с плътния си равен глас, в който съзнателно се долавяла психологически пресметната оживеност, произнасял думите: „Госпожо, сервирано е!", сърцето му се изпълвало с наслада. В университета Шпитцер слуша лекции при един от най-значителните представители на младограматическата школа в езикознанието - Майер-Любке. „Моят велик учител Майер-Любке“, както го нарича Шпитцер. Но в лекциите по историческа граматика на френския език Шпитцер не откривал и следа от френския народ или от френския характер на езика. Той виждал как латинското а съгласно неумолимите фонетични закони преминава във френско е - рater pere, виждал как от нищото изниквала нова деклинационна система, в която ставало така, че шестте латински падежа се свеждат до два, а по-късно до един, научил също, че подобно насилие било извършено и с останалите романски, а всъщност и спрямо много от живите днес езици. За да обясни някоя френска дума, Майер-Любке я съпоставял с форми от старопортугалски, македоно-румънски, немски, келтски и палеолатински. На Шпитцер му се струвало, че докато говорели за френския език, самият французин зъзнел, изоставен вън на студа. Френският език не бил езикът на французина, а едно струпване от отделни, несвързани, безсмислени и смешни пре ходи - ако не се вземал предвид речниковият фонд, френската историческа граматика можела да бъде също така германска или славянска; и там се наблюдавали фонетични преходи и уеднаквяване на парадигмите.