Дмитрий Фьодорович Марков

Неговият дом на ул. Дмитрий Улянов" в Москва познават много българ ски писатели и учени, защото той е винаги гостоприемно отворен. Познават кабинета му на директор в Института за славянознание и балкани стика към Съветската академия на науките. И така е от десетилетия. Създава се сякаш някаква неписана традиция, че щом си в Москва, трябва да наминеш към дома на Дмитрий Фьодорович, да се срещнеш с него и с Надежда Григориевна, да поговориш, да поспориш даже. Защото Марков е наистина удивително интересен и увлекателен събеседник, но той никога не те оставя безличен към разговора, предизвиква те да кажеш своето мнение, да изразиш своята пози ция. В неговия дом изведнъж попадаш в атмосферата на отечеството. Не става реч за присъствието на предмети и детайли, които изведнъж сякаш довяват въздуха на родните балкани и поля, на героичното ни минало, на природната ни неповторимост. Удивлявал съм се неведнъж, че в библиотеката на учения може да се намери почти всичко, което се отнася до нашата литература отт най ранните и прояви и досега. И не секва тази обич на учения към българската литература. Не помня случай той да е бил изненадан от нови имена, произве дения, даже от наши спорове. Оплаква се понякога, че все по-слабо познава младите писатели, а стане ли дума за процесите в литературния живот, за различни публикации в нашия пе риодичен печат, Д. Марков изведнъж ще припомни къде какво е писано, какви оценки са направени, кои творби и автори са привлекли вниманието. И ще каже своето мнение, ще потърси веднага място на явлението и творбата в по-слож ния контекст на литературното развитие. Много често случаен конкретен повод предизвиква неочаквани интересни размисли за явления от чисто теоретичен порядък, за обобщения и оценки, които имат принципиален характер. Струва ми се, че сме несправедливи и главното не сме точни, когато под чертаваме, че Д. Ф. Марков е виден учен-българист, че е най-авторитетният и уважаван специалист по нашата литература в съветската страна. Всичко това вярно, но то не изразява големия облик на учения. e Ние сме особено признателни, че под неговото задълбочено и точно перо на изследовател излязоха редица книги, статии и изследвания за историята и развитието на българската литература. Достатъчно е да си спомним книгите, които получиха много висока оценка от критиката, като „Българската поезия от първата четвърт на ХХ в.“ (1959), „Из историята на българската литература" (1973), „Днешната българска литература" (1969). В тези и редица други произ ведения се анализира творчеството на най-видни наши поети и белетристи, под хожда се към тяхното идейно-естетическо наследство от високите позиции на съветската литературна наука.