Литературни списания от ГДР и ГФР

Рецензираната книжка привлича вниманието главно с материалите, посветени на проблеми от българската литература и есте тика. Особен интерес буди статията на д-р Дитмар Ендлер от университета „Карл Маркс" в Лайпциг, озаглавена „Пресъздаване образа на социалистическия човек в съвременната българска литература“. Авторът отбелязва, че съвременната българска проза е изцяло пронизана от усилията на писате лите да изобразят достоверно и диференци рано социалистическия съвременник като субект и обект на историческото развитие, да обхванат задълбочено неговите социални, духовни, емоционални и нравствени измерения. Разбира се, литературният процес не е лишен от противоречия и проблеми, това е диалектически процес, в който - при борбата за овладяване на нови творчески позиции - съществуват както победи, така и поражения. Но преди всичко може да се каже, че възникнаха многобройни творби, най-вече сборници с разкази и кратки романи, които извършват смели разузнавателни походи в комплицираната, динамично развиваща се социалистическа съвременност. Това са произведения, посочва авторът, които пресъздават самоутвърждаването и промяната на хората при изграждането на социализма и атакуват дребнобуржоазния начин на живот и на мислене. В тази връзка се отбелязват книгите на Камен Калчев „Двама в новия град“ (1964), Павел Вежинов ,, Момчето с цигулката“ (1963), Андрей Гуляшки „Седемте дни на нашия живот" (1964), ,, Романтична повест" (1967) и др. Д-р Ендлер подчертава, че през този период в новата българска литература се разшири кръгът от проблеми, появиха се много нови и свое образни художествени почерци. Ала акцентирането на нравствените проблеми в българската проза на шейсетте години подведе отделни писатели да разглеждат етическите въпроси откъснато от конкретноисторическите условия на общественото развитие, смята авторът. Също тъй невинаги бяха достатъчно интензивни усилията за пресъздаване образа на съвременника. В тази връзка авторът цитира отчетния доклад на 130 ЦК пред Десетия конгрес на БКП, в който се казва:... ... Етапът на развитие, в който се намира нашата страна, наложително изисква нашата съвременност да навлезе пълновластно в литературата, съвременният човек, тво рецът на новия живот да стане главен герой, с пълна сила да зазвучи патосът на комуни стическото преустройство на света." Д-р Енд лер е на мнение, че литературното развитие от началото на шейсетте години наистина с било съпроводено от известно изоставане сравнение с върховите постижения на пет десетте години, когато, макар и с историческо закъснение, но затова пък веднага от пози циите на социалистическия реализъм се съз дава големият обществен роман, достигнал своите най-големи висоти в четирите „нацио нални епопеи" (П. Зарев) - романите „Тю тюн" (1951) на Димитър Димов, „Обикно вени хора" (т. І, 1952) на Георги Караславов, „Железният светилник" (1952) на Димитър Талев и „Иван Кондарев“ (т. І, 1958) на Еми лиян Станев. Тези романи представляват по думите на автора историческо самоопознаване, поглед назад към миналото, към от шумялата епоха, те са размисъл върху извървения път и историческия опит, довеж дане до съзнанието на читателя онези зако номерности на общественото и националното развитие, които доведоха до деветосептем врийската победа. Тези мащабни литературни творби проникват дълбоко в характера на изобразяваната епоха, обхващат големите социални измерения на времето и достигат до значителни историко-философски обоб щения. Тъкмо с тези си качества общественият роман от петдесетте години създаде мащаби, до които невинаги се доближава литературата от шейсетте години, насочена преди всичко към изобразяване на съвременния живот Обаче опитът на големия роман не с отишъл напразно, смята авторът. Той с пробива път в съвременната българска ли тература по нов начин, съобразно с промените и изискванията на новото време и това се върши с нарастваща интензивност. В редица забележителни романи от нов тип героите поставят своя живот, с воите стремежи, своите конфликти и лични решения в непосредствена връзка с историческото развитие на социа листическото общество.