Три писма до Иван Радославов от Н. Обретенов, Ив. Андонов и А. Емануилов

Двете писма-на Никола Обретенов и Иван Андонов, както е ясно от техния текст, са отговор на отправени от страна на Иван Радославов въпроси във връзка с биографията и лич ността на Захари Стоянов. Писмото на Аспарух Емануилов се отнася до чествуването петдесет години от смъртта на Захари Стоянов в Русе. Писмата се публикуват за пръв път. Правописът на писмата е осъвременен. Литературният критик Иван Радославов не само високо цени творчеството на Захари Стоянов, той е негов възторжен почитател. В своите непубликувани спомени Ив. Радославов пише: „Тук ми попаднаха за пръв път и знаменитите „Записки по българските въстания" на Захари Стоянов, които аз погълнах, не откъсвайки се няколко дена от тях. Те допринесоха извънредно много за подхранването и изострянето на патриотическото ми чувство...", на друго място се отбелязва: „Книгите на Захари Стоянов „Четите в България“, Биографията на Хр. Ботев, издадените от него в няколко тома съчинения на Л. Каравелов направиха коренен преврат във вкуса ми към книгата. Те ми станаха настолни книги. Неговият интерес към Захари Стоянов не намаля до края на живота му. Една от последните книги, които пожела да прочете, беше: „Четите в България" от Захари Стоянов. През 1929 г. Ив. Радославов публикува критичното есе „Захари Стоянов и неговите „Записки по българските въстания" (Хиперион, VIII, кн. 5-6). През 1930 г. — „Първият български есенст" (3. Стоянов - б. м.) в Хиперион, IX, кн. ІХ-Х. През 1939 г. излиза с полемична ста тия отговор по повод 50 години от смъртта на Зах. Стоянов (Заря, бр. 5489), а в архива на Ив. Радославов сесе намира писмо до СБП от 5. Ш. 51 г., в което съобщава, че е включил в Личните си творчески планове една монография на Захари Стоянов, отделни материали от която също се намират в архива му. За чествуване петдесет години от смъртта на Захари Стоянов, по напомняне и инициатива на Ив. Радославов, СБП решава да се устрои тържествено събрание. За докладчик е поканен Ив. Радославов. Тържеството се е състояло на 17. ІХ. 1939 г. в салона на БАН, където Ив. Радославов произнася своето възпоменателно слово. Също такова тържествено чествуване с участието на Ив. Радославов е било устроено и в Русе, където е живял, работил и е бил погребан Захари Стоянов.