Ракитин в чужбина

Стиховете на Н. В. Ракитин са се посрещали и се посрещат с интерес, внимание и разбиране в чужбина. Негови творби са превеждани на няколко езика, а самият той е поддържал лични и творчески връзки с редица чуждестранни писатели и слависти - познавачи на бъл гарския език и литература. Но за съжаление архивът му е бил почти изцяло унищожен при голямата бомбардировка на София (10. 1. 1944 г.). След трагичната смърт на Ракитин през 1934 г. семейството му (съпруга и три дъщери) се премества от Плевен в София. Домът им на ул. „Стефан Караджа“ 15 е бил изцяло разрушен. По една случайност са запазени някои писма и снимки, които свидетелствуват за връзките на Ракитин с чуждестранни писатели и учени. Сега те се намират в Народната библиотека „Кирил и Методий" и у семейството му. От тези документи и писма се вижда, че поетът е поддържал продължителни приятел ски и творчески връзки с руския поет Константин Балмонт (1867—1942), започнали след посещението му в България през април - май 1929 г. по покана на Министерството на просве тата. Тогава Балмонт посетил и Плевен, където се запознал с Ракитин. Връзките им са продължили до смъртта на нашия поет през 1934 г. През 1930 г. излиза стихосбирката на Ракитин „Черноморско лято". Към нея е поместен очерк на Балмонт за поезията му, написан в Капбретон на 17-18 август 1929 г. (тази дата стои под очерка) и използуван като предговор на книгата. Той е около 6 страници: в него са вмъкнати преводи на осем стихотворения на Ракитин, преведени на руски от Балмонт. След предговора тези стихотворения са дадени и в българския им оригинал. кои Интересно е да се знае каква е оценката на Балмонт за Ракитиновата поезия. Ето ня по-характерни откъси от споменатия предговор: „Поетът на прозрачни, непосредствени стихове, като току-що разцъфнал цвят, Ник. Вас. Ракитин живее не в София, не в столичния въздух, гдето на поета лесно биха се удали външните украси на стиха и ограниченият строй усещания. Той живее в Плевен, в съвършено селско кътче, в непосредствено съприкос новение със земята и тихото открито небе, чието слънце се не затуля от сгради, и звездите не отслабват в звездното свое светловолно великолепие от изнуренията на града. И на поета разкрива звездното небе... от ce Ракитин е учител. Той всякога е окръжен от първоутренни лица на деца и юноши. Той черпи в първите движения на свежото чувство и неопитна мисъл, които като пролетни набеги, като първи стръкове дирят път от земната мъгла към въздуха, гдето е само воля, злато и синина - всякога той черпи свежест на ново вдъхновение Лириката на българския поет, възлюбил родната си земя и непрекъснатото съприкос новение с природата, е извънредно много близка на руската душа, и най-хубавите стихове на Ракитин стоят наравно с руската лирика, която аз считам най-хубава на земята... Но и той също се измъчва от самотата, така че: когато чува отлитащите жерави, когато е обхванат от лъха на предзимието, на първозимието, неговата песен се превръща в панихиден вопъл