Публикувана на
Free access
Резюме
Доскоро Драгомир Асенов се редеше сред младите автори, но вече една солидна по обем поредица от книги респектира всекиго, който рече да се заеме с творчеството му. Безспорни са качествата на най-добрите от тях. Но е безспорно и друго. Драгомир Асенов е твърде продуктивен автор, ала понеже успешно влага усилията си в различни жанрове, високата производителност при него не е недъг. Той прекрасно би могъл да се заседи в един единствен жанр да речем късия разказ или романа - и след като еовладял майсторията на композирането, да започне да произвежда серийно книга след книга. Такава производителност обаче дори при наличието на талант, би била просто осъдителна. Защо да смятаме тогава за недъг, ако авторът пише много, но не се повтаря нито по сюжети и характери, нито по форми? Ако той има какво да ни каже, ако жизненото съдържание и авторовите идеи напират, те ще се изразят в разнооб разни форми, всеки път по новому. Само занаятчиите и пришълците в изкуството хващат веднъж „чальма" и произвеждат книги конфекционно, на едно и също равнище, без изненади, равно и посредствено.


Драгомир Асенов

  • Издател
    Печатница на Държавното военно издателство при МНО
    Обхват на страниците:
    80
    -
    92
    Брой страници
    13
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Ключови думи
    Резюме
    Доскоро Драгомир Асенов се редеше сред младите автори, но вече една солидна по обем поредица от книги респектира всекиго, който рече да се заеме с творчеството му. Безспорни са качествата на най-добрите от тях. Но е безспорно и друго. Драгомир Асенов е твърде продуктивен автор, ала понеже успешно влага усилията си в различни жанрове, високата производителност при него не е недъг. Той прекрасно би могъл да се заседи в един единствен жанр да речем късия разказ или романа - и след като еовладял майсторията на композирането, да започне да произвежда серийно книга след книга. Такава производителност обаче дори при наличието на талант, би била просто осъдителна. Защо да смятаме тогава за недъг, ако авторът пише много, но не се повтаря нито по сюжети и характери, нито по форми? Ако той има какво да ни каже, ако жизненото съдържание и авторовите идеи напират, те ще се изразят в разнооб разни форми, всеки път по новому. Само занаятчиите и пришълците в изкуството хващат веднъж „чальма" и произвеждат книги конфекционно, на едно и също равнище, без изненади, равно и посредствено.