Смехът на Смирненски

Смехът - обикновено това е оръжието на човек, поставен в неравноправно положение, това е отмъщението на беззащитния. В социалната йерархия и официалната таблица на ранговете и чиновете той се втурва неканен и нежелан, за да обърне всичко наопъки, да направи от фигурите на деспотизма и силата восъчни фигури, марионетки в един комедиен театър. Смехът не признава респект, не търпи авторитарни ограничения, той е антипод на всичко надуто, натруфено, величествено. Неговата експанзивност действува революционно, тъй като изравнява величините, изрича скритите и потискани истини, заявява с непринудеността на детето, че царят е гол. Смехът събаря идоли, венци и ореоли, тъй като, по думите на Херцен, „да накараш човека да се надсмее над бога Апис, значи той — богът - да бъде развенчан от свещения му сан и направен прост бик". Червеният смях на Смирненски се лее волно и заразяващо, отправен в много посоки и на разни адреси. В своите фейлетони и злободневия поетът е създал богата галерия от комически образи. Неговият наблюдателен взор, рапирата на неговото остроумие прониква навсякъде: в парламента и в задкулисието на политическите сделки, в кантората на едрия търговец и в будоара на буржоазната дама. Оттам той измъква именитите господа и госпожи разсъблечени, показва ни ги без грим и маскировка.