наукоподобие

Не бих се заел да пиша рецензия за сту дията на В. Велчев „Тургенев в Бълга рия", ако не бяха ме заинтересували многобройните и многообещаващи отзиви за нея. Те ме караха да мисля, че съм пропуснал много важно изследване, което е обогатило родното литературознание и дори е надхвърлило неговите тесни рамки. Особено ме учудваше настойчивостта, с която се внушаваше на недосетливото съ ветско литературознание, че новопоявилият се труд е огромно достижение и за него. Дори и това се е видяло скромно на един от моите предшественици по рецензиране, та той (по-точно - тя) свързва студията на В. Велчев със задачите на седемгодишния план в СССР... Нещо повече - съвсем сериозно се твърди, че не само се обогатява съветското тургеневоведение с нови данни за политическите възгледи на писателя-демократ", но се разкриват чрез анализа на отделни факти общи закономерности в междунационалните литературни връзки“. Не е забравен и предстоящият V Международен славистичен конгрес в София - 1963 го- дина. След като се напомня за участието на В. Велчев в миналия конгрес в Москва, специално се изтъква, че този труд е посветен на основната проблематика на кон- греса-славянските литературни връзки". „От отзивите и на тримата рецензенти следва, че това е първо по рода си изследване у нас, че докато по-рано проучванията в тази област са носели предимно био-или библиографски популярен ха- рактер, сега тази студия се отличава с „широк обхват на поставената тема и дъл- бочина на изследваните проблеми", че за пръв път така всестранно и цялостно се проучва влиянието на отделен писател върху социално-историческия и литера- турен процес у нас. Не е отмината и стройната композиция на труда и още много, много други негови достойнства.