literackie

Studia. Pod. redakcia, Jerzego Slizinskiego, PAN, Wrocław- Warszawa - KrakowGdansk, 1971, 205 s. (Полско-български ли- тературни отношения. Студии. Под редак цията на Йежи Шлижински. ПАН, Вроцлав - Варшава - Краков - Гданск, 1971, 205 с.). Културните връзки между България и Полша се коренят в далечното минало. Добили по-определени форми някъде през 30-те години на XIX в., когато голям брой полски емигранти намират убежище в бъл гарските земи на Османската империя, те се разширяват след нашето Освобождение и особено след възстановяването на полската държава през 1918 г. В годините след Втората световна война културните взаимоотноше ния между двете страни добиват нов, още по-голям тласък, поставят се на най-широка основа. В един такъв период от близо век и половина в историята на българо-полските културни отношения се натрупват много факти и събития, които са ярко доказателство за създадени вече традиции в тази насока. Ако се обърнем обаче към въпроса за изследването на тези взаимоотношения, на създадените богати традиции, ще се убедим, че те съвсем не са достатъчни както от бъл гарска, така и от полска страна. Изключение тук правят изследванията на проф. Емил Георгиев върху българо-полските литературни връзки през епохата на Българското възраждане, на Ванда Петрова-Смохов ска за Теодор Томаш-Йеж (3. Милковски) и за М. Чайковски, на проф. Кую Куев за творчеството на Мария Конопницка в Бъл гария, на акад. Петър Динеков за българските преводи на „Пан Тадеуш" и творче ството на А. Мицкевич в България, на Терезия Домбек-Виргова за полонистичната дейност на Боян Пенев и Дора Габе,5 на Хенрика Чайка за възприемането на бъл гарската литература в Полша до Първата световна война. И все пак, ако анализираме посочените изследвания, ще се натъкнем на следните факти: първо, те разглеждат само отделни проблеми от българо-полските литературни връзки и, второ, повечето от тях се отнасят за по-ранния период малко са изследванията за периода между двете световни войни и липсват такива за времето от Втората световна война насам.

Терминът „литературно поколение" все почесто се появява в нашите литературнокритически и теоретически писания през послед ните няколко години. Но специални изследвания, посветени на основните закономерности, които съпътствуват възникването, битието или смяната на едно с друго литературно поколение, не са правени и много често терминът се употребява произволно, извънредно субективно. Все още няма и литературносоциологически проучвания, посветени на социалните и литературните факти, които мо гат да създадат дадена литературна формация, да подпомогнат или спрат нейното ду ховно развитие. Всичко това прави извънредно интересна и за нас излязлата през 1977 г. книга „Лите ратурни поколения" на големия полски литературовед Казимеж Вика, която представлява важна стъпка напред към теоретическата разработка на същността на понятието „литературно поколение". Интересна е творче ската история на тази книга. В същност тя е завършена още през 1939 г., била еготова за печат, но ръкописът изгаря по време на бомбардировките на Варшава. В най-трудните за световната култура години на войната Вика пише книгата отново, но по-късно дали поради творческа разсеяност или поради невъзможност да открие труда си в огромния куп ръкописи ученият не споменава вече за него. Ръкописът бе открит след смъртта на изследователя, а издаването му стана събитие сред полската културна общественост.