Кейси

„Аз чукам на вратата“ излезе в Лондон през 1939 г., слагайки началото на знаменитата многотомна автобиографична епопея, с която Шон О'Кейси увенча полувековното си творчество като писател-комунист. Именно с тазкнига О'Кейси оправда своето прозвище пред буржоазната критика на „Съз дател на най-грандиозната проза на английски език за века“ и „най-значителния драматург, който се е появил в Европа след смъртта на Стриндберг“ (Брук Аткинсън от „Ню Йорк таймс"); комплиментите на либералите: „Ирландски Достоевски“ (Ийтс); „създател на новата драма на низините... човекът, твърдо застанал на поста си“ (Дж. Б. Шоу) и определенията на марксическата кри тика в Англия и Съветския съюз: „писател-борец, служещ с целия си талант на народа“, „проникновен хуманист“ („Дейли Уъркър“, 10. VII. 1952 г.), „Изключителен майстор на словото“, „истински народен художник" (Исто рия на английската литература, т. III, стр. 646), „един от най-забележителните творци на съвременността" (Балашов, „Аз чукам на вратата“, Москва, 1957, стр. 20).

В драматургията на О'Нийл и О Кейси - двама водещи представители на модерния англоезичен театър - могат да се открият редица общи и характер ни тематично-стилистични особености. И двамата са приемници и продължи тели на критико-реалистичната традиция в европейската драма от XIX и ХХ в. (Х. Ибсен, А. Стриндберг, А. П. Чехов, М. Горки, Г. Хауптман, Дж. Б. Шоу, Дж. М. Синг и Ем. Зола). Тяхната творческа индивидуалност се оформя под въздействието на върхови постижения на хилядолетната традиция на англий ската изящна словесност (У. Шекспир, Кр. Марлоу, Т. Харди, Дж. Конрад, Д. Бусико, Дж. Суифт, Д. Х. Лоурънс и др.). Ирландци по произход, те чер пят мотиви, образност, типаж на характерите от ирландската история, фолклор и митология. От сравнително-историческа гледна точка представлява интерес аналогич ното място, което заемат двамата драматурзи по отношение прехода традиция - новаторство 2. От една страна, те възприемат и творчески преработват определе ни тематично-стилистични тенденции от предходната европейска литератур на традиция. От друга страна, те създават нови образци на художественост, които се налагат в националния им театър и дават нови насоки в неговото съв ременно развитие.