идващата

Има творци, чийто могъщ талант сияе с непреходна слава през вековете, защото във вечно живите им творби са сплавени високият полет на идеите и художественото съвършенство. А има и по-скромни автори, на които обаче принадлежи гордостта на първооткривателя, славата на първите, открили нови Хоризонти пред литературата, макар произведенията им да са с по-скромни художествени достойнства. Такъв е Димитър Полянов - първият български пролетарски поет, с чието творчество 2... в нашата поезия се слага едно ново начало, което води по-късно към завоеванията на Смирненски и на социалистическо-реалистическата ни поезия". Димитър Полянов твори в един широк жанров диапазон - поезия, белетристика, публицистика, и участвува в литературния живот повече от пет десе тилетия. Ала историческото му място в българската литература е в поезията през 90-те години на миналия и началото на настоящия век, когато в стиховете му за пръв път у нас извисява глас пробуждащата се за борба работническа класа. Литературната - както и идейната - панорама на тези години е пъстра и противоречива. Тя е добре изследвана в литературната ни история. Но ако трябва да очертаем основния вододел в развитието на нашата литература тогава, трябва да отбележим, че наред с критико-реалистичната насока - доминираща, особено в прозата, но постепенно губеща престижа си - все по-силно се чувствува повеят на индивидуализма и модернизма, който през първите две десетилетия на новия век ще изкристализира в самобитния и също нелишен от нюанс на социален критицизъм български символизъм. От друга страна, критиката на буржоазното общество се води от различни позиции - от гледище на рушащия се патриархален морал и забравените идеали на националноосвобо- дителното движение, от позицията на класическия буржоазен демократизъм (при цялата си ограниченост и той е само розова мечта в сопаджийска, байга ньовска България), и от народнически или сиромахомилски позиции... И в това време, когато социализмът е детската болест“ на мнозина български писатели, в творчеството на Георги Кирков и Димитър Полянов зазвучава про летарската правда. Още първата му творба - разказът „Да не бях сиромах", появила се през 1894 г. в сливенския вестник „Сиромашки защитник“, се оказва - макар и не лишена от народнически навен - симптоматична за бъдещото творческо развитие на Димитър Полянов.