дълголетен

Човек не може да не изпита чувство на дълбока почит и признателност, щом се докосне до делото на ветерана на днешното българознание акад. М. Арнаудов, който тези дни презполовява деветото десетилетие на жизнения си път. Нашето удивление нараства още повече, когато се сближим и с човека, който и сега продължава да стои с часове над работната си маса, отдаден на научни дирения и размисли за историческото битие на народа ни, допълвайки с нови идеи и материали многобройните си трудове, писани в продължение на близо осем десетилетия. Достатъчно е само да заговорим с 95-годишния учен, за да ни поведе все със същото вдъхновение и учудваща памет из пътищата, по които е бродила изследователската му мисъл, за да извади от забвение и осветли много от онова, което е засягало историческата съдба на нашата на родност. С една непритворна национална гордост, житейска и научна умъд реност живият свидетел на епохата от Освобождението до наши дни ни говори с увлечение и младежки жар за всичко онова, което е давало съдържание на духовното ни битие, за онези първенци на делото и словото, които от Паисий насам са градели величавата сграда на българската национална история, литература, култура. Историците на българското народознание тепърва ще има да се занимават с делото на този неуморим труженик на науката, направил от нея своя жизнена и творческа съдба. И тогава то ще се види в истинските му измерения стойности, очистено от неизбежните предубеждения, които някои от съвре менниците му все още не могат да преодолеят, съдейки за нещата сякаш някакви извънисторически критерии. И OT Дълголетната научноизследователска дейност на акад. Арнаудов заслу жава всичкото ни внимание и признателност и с реализираното, и с насоката на търсенията, с онзи патос, който подхранва усилията му да навлезе в нови области на хуманитарното знание и разгадае съкровените тайни на народност ното, оказало се с неизчерпаем жизнен и творчески потенциал въпреки превратностите на съдбата. Тази дейност свидетелствува и за усилията на националната ни научна мисъл да се издигне до равнището на голямата европейска наука. С някои от трудовете си нашият учен утвърждава и нови насоки в изучаване на литературната и културната история на народа ни, в търсене на надеждни принципи, за да се навлезе по-сигурно в сложната проблематика на духовно-интелектуалната дейност. Поучителни са и плодотворните усилия да съчетава строго научните занимания с работата на университетския преподавател, с изискванията на културния деятел.