critique

С последната си книга - „Критическото съзнание“ - швейцарският литературовед Жорж Пуле поставя редица важни теоретич ни въпроси. Въпреки че книгата няма полемичен характер, в нея ясно личи отноше нието на автора по основните проблеми на съвременното литературознание. Книгата се дели на две части. В първата част е разгле дано поотделно литературно-критическото творчество на 17 автори: г-жа дьо Стал, Бодлер, Пруст, Жак Ривиер, Рамон Фернандез, Шарл Дю Бос, Марсел Реймон, Албер Беген, Жан Русе, Гаетан Пикон, Жорж Блен, Гастон Башлар, Жан-Пиер Ришар, Морис Бланшо, Жан Старобински, Жан-Пол Сартр. Ролан Барт. Във втората част на книгата Пуле ситуира себе си спрямо тези критици и излага своя собствен критически метод Подборът на разглежданите от Пуле критици е многозначителен: той подсказва как авторът на книгата схваща предмета на литературната критика. Литературната кри тика бива генетична или иманентна. Гене тичната критика предполага наличието на причинна връзка между определена материал169 на даденост (обществени отношения, живот и личност на писателя) и литературното произведение. Предмет на изследването в този случай се оказва тъкмо отношението между извънлитературната даденост и литературата. В зависимост от характера на въпросната извънлитературна даденост генетичната критика може да бъде социологична, психобиографична или психоаналитична. Иманентната критика пък признава, напротив, литературното творчество за самостоятелен обект на изследване.