Радка Миланова

Спомените ми за моите сродници Славейковци са много смътни, защото са от около половин век. Като ученичка бях почти всеки ден у тях, понеже гимназията ни се помещаваше в Ковачевото здание" - на Янко Ковачов - днешната сграда на кино Славейков. Особено зимните дни почти че бях там, защото живеехме доста далеч, а имахме винаги занятие и след обед.