Крум Ацев

Представата за древните корени на китайската литературна традиция съ жителствува в съзнанието ни с информациите за противоречивото състояние на цялата днешна китайска култура. И двете истини са станали почти христома тийни за нас, но от това общата картина като че ли съществено не се прояснява. Неравновесието в тези две скачени понятия неизменно изтласква въпроса за съ жителството и пресечната точка на многовековно естетическо наследство с конкретните проблеми на съвременността. В китайския знак за „култура“ („уън") пресичането присъствува визуално, но смисълът е по-дълбоко от случайното сплитане на традиции, стойности и понятия. Както почти всички останали идеограми, съставляващи китайския писмен език, той есъщият днес, както и преди двадесет и два века. Малко до това, в първичния си образ, „уън“ наподобява фигура на човек с две излизащи от него, пресичащи се линии. Старите коментари тълкуват: раздвоени вени, кръстосани потоци, преплетени вълни. Вниманието е към интерференцията в точката на пресичане - взаимодействието на човешки реалности. Смисловият обхват на неговото общо значение култура“ включва и онова, което ние означаваме с думи като литература“, „словесност“, „писмо“, „образованост“, „цивилизация", белег“, „шарка"-широк спектър от понятия, общият знаменател в които е осмислен образ". Един от първите китайски трактати за литературата извлича смисъла на уън" направо от матрицата на Вселената: „Изразната сила на образа (уън") идва от това, че той е възникнал едновре менно с небето и земята. Цветовете преливат от златисто към черно (и в пъстротата на гамата между тези два полюса е смисленият образ на нейните трептения). Формите се менят по кръглост и квадратност (и така материята придобива предметен образ пред очите ни). Слънце и луна като два образни символа бележат небето, планини и реки рисуват красивия лик на земята. Навред около нас е този външен образ (уън") - конкретен израз на закономерността, по която цялата Вселена се развива и явява (да").